Според местните митове и легенди, в Брацигово, след заселването на

...
 Според местните митове и легенди, в Брацигово, след заселването на
Коментари Харесай

Как баба Спаса спасила Брацигово от кърджалиите

 Според  локалните легенди и митове, в Брацигово, след заселването на дюлгерите от Костурско при започване на 18 в., се налагало дамите да поемат и мъжката работа в фамилията. Рано на пролет съпрузите им отивали на гурбет и се прибирали чак на Димитровден, споделя в книгата си „ Из предишното на Брацигово “ – Христо Гюлеметов – Чибис.

 През дългите месеци на отсъствието им, техните благоверни половинки трябвало да решат всички педагогичен проблеми с домочадието, а също по този начин да орат, да поливат, да прибират реколтата, която в това време са отгледали, да докарат дърва за зимата и все едни такива свръх приятни задължения, като за десерт получавали и плетка по вечерно време, тъкане на платно за облекла или мильо на една кука. Традиционен женски поминък бил бубарството, то не отстъпвало по разпространяване на розовъдството, а не рядко дамите практикували и двете действия, с цел да имат пари за прехранване. Имотите на брациговци били дребни. Разпокъсаните по близките баири нивички не можели да изхранят челядта и от време на време се налагало дамите да стават исполичарки. Това ще рече, да се цанят и да работят сезонна работа в равнинните селища – жънели жито, брали плодове, зеленчуци и грозде по дворовете на чорбаджии и бейове.

 Така вървели нещата до края на 18 в., тогава почнали набезите на кърджалиите, които опустошавали всичко по пътя си. Липсата на читави мъже през по-голямата част от годината, предиздвикала дюлгерите да оградят селището. Те го трансформирали в цитадела, в която можело да се влиза единствено от две врати. Нощем те били заключвани. Едната била в местността Кулата, където през днешния ден се намира дома за деца „ Ана Гиздова “, другата била на дребното площадче непокътнато и до през днешния ден пред парк „ Априлци “.

 Жените давали наряди, тъй като и от двете врати имало видимост към покрайнината. Щом се зададяла тайфа от доста хора, незабавно се подавал сигнал и цялото население се прибирало в града. Селището се коствало лесна плячка на разбойниците, тъй като навсякъде било известно, че в него има единствено старци, деца и дами. Кърджалиите в Брацигово наричали „ тюлюмбеци “, те постоянно идвали под строй, а крачката им се определяла от медни звънци, които издавали звуците – тюлюм, тюлюм и от там се родило – тюлюмбеци.

 Портите били залоствани, а неприятелите замеряни с авансово събрани камъни, дървета и всичко, което въображението на брациговки разрешавало. Те вкарали в приложимост и пикантен червен пипер, с който ръсели неканените посетители, а щом попаднел в очите им, те сами се отказвали от по-нататъшни планове. Ако въпреки всичко някой успявал да се изкатери на оградата, дамите го придърпвали вътре и го налагали съвсем до гибел с дървени прътове. По това време  отпред на женския отряд стояла брациговската амазонка баба Спасия. Тя била от преселниците, от рода Рисини. Била доста проведена и определяла кой къде ще дежури и какъв брой ще бъде продължителността на поста. Нанея безприкословно се подчинявали старците и недъгавите мъже, които нямало по какъв начин да идат на гурбет.

 Един ден баба Спаса отишла с другите дами на реката да перат, а на капията оставили недъгав по рождение момък. Той трябвало да бодърства, само че вместо това блажено си задремал. Точно тогава кърджалиите, наричани от локалните „ тюлюмбеци “, се промъкнали край оградата и напълно умерено почнали да навлизат в селището. Първите къщи, в които влезнали да плячкосват били огласени от мощните женски крясъци, които се чули чак на реката. Баба Спаса изхвърлила прането от дървената копана и с нея пристигнала на центъра. Тъй като нямала нищо друго на разположение, почнала с коритото да постанова разбойниците.

 Оглушителните викове и обети вдигнала на крайник и останалата част от армията на дамите, които с общи старания съумели да се оправят с калпавите натрапници. Едва след края на борбата баба Спаса се сетила за недъгавия надзирател и хукнала да го дири. Мислила, че е погубен, само че вместо това го намерила сгънат на кълбо зад дървената врата. Вместо да му желае пояснения за случилото се, тя го умъртвила с коритото.

Инфо: www.pzdnes.com

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР